Архив Новини

януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
Kovas

Новини

Николай Божов или музите на един нетрадиционен футболист

07 февруари 2011

Динко ГОЦЕВ

в. Труд

АНТАЛИЯ - Всичко вървеше нормално и играех, докато не ме удари пубертетът - разказва Николай Божов. - Пораснах с десетина сантиметра. Имам наследена от баща ми дископатия, направих я и аз на 15 години...
Един месец тренира, един се лекува. Отказва се. Но признава, че дори да е бил здрав, едва ли тогава щял да пробие в “Левски”. “Както навсякъде, и там имаше корупция, искаха пари от децата. Нямаше да дам”, спомня си славистът.
20-годишен поема бизнеса на баща си, отишъл си рано от света. Заема се с магазина за крепежни елементи на едро, разработва и железария на дребно. В началото е човекът фирма, шофьор, счетоводител... И бизнесът потръгва.
Идва и завръщането във футбола. Приятели го навиват да играе за родното село Гълъбник. Първо на майтап, но сърцето му си иска мачовете. Става спонсор на отбора и два пъти стигат до бараж за “В” група.
“Славни години бяха, имаше всичко - победи, здрави мачове, дори бой...”, казва Божов.
Харесва го “Вихър” (Горубляне), където пак не играе за пари. Ден тренира, на другия има задачи с бизнеса, но вкарва над 30 гола за два сезона. Отборът влиза в “Б” група и треньорът Димитър Алексиев отсича: “Или тренираш всеки ден, или си аут!”
Голяма работа - този футболист не зависи от заплатите и премиите в клуба. Божов вече си има шофьор, служители, счетоводител - както сам се изразява, “поуредил си е живота”. След 6 месеца го връщат в състава. После се появява предизвикателството “Академик” заради целта - “А” група.
Още докато гледа баража на “студентите” с “Несебър” миналото лято, президентът на “Славия” Венци Стефанов вече си го е харесал. Не му пука, че Божов е на 32 г. тогава. У него има инстинкт на уличен футболист, съчетан с невероятно желание за игра и немалко талант. Вкарва с головете си “Академик” в елита, въпреки че цял сезон тренира средно по 3 пъти седмично.
“Преди всеки мач по два часа лежа по очи, концентрирам се. Още от сутринта мисля само за мача, за съперника, какво сме говорили цяла седмица, как да използвам всяка ситуация. Щом видя някой от младите съотборници с мобилния телефон в съблекалнята час преди мача да си гледа фейсбука, полудявам. Не става така, трябва само за футбол да мислиш, щом си футболист!”
Всекидневието му е нетипично за “художествения герой” от родния футбол. Става рано, отива в магазина. Проверява задачите за деня, говори с хората от фирмата.След това на тренировка на ст. “Славия”, а след душа - в колата и пак към магазина. Наскоро е купил и разработил ресторант в София - казва се “Музите”. Сега го е отдал под наем, няма време и за него.
“Кризата удари и по моя бизнес - признава Божов. - Няма много работа, така че остава повече време за “Славия”!...” Пък и футболът е неговата муза...
Ядосва се на лекотата, с която някои от младите си пропиляват шанса. “Ние сме с друго възпитание, ходили сме в казармата. Там се учиш на ред, дисциплина и на уважение към по-старите. И как да си гледаш важните неща. Малките не могат да се концентрират, твърде много неща ги разсейват и рано-рано загубват стръвта към футбола.”
А всичко трябва да се прави със сърце. Съотборниците му припомнят как в мача с “Локо” (Сф) - 3:4, е щял да си скъса фланелката от яд, като удря греда в последната минута.
Плакал е заради мач, но не свой. Преди 6 г. е видял наживо как любимият му “Ливърпул” бие “Милан” в Истанбул след 0:3 и взема Купата на европейските шампиони. “Футболът е велика работа, човече”, въздиша със спомена. И се усмихва. Човекът, когото Венци Стефанов нарича Професора, не спира да мисли и да говори за футбол. На тренировката играе като на мач, а като дойде мачът, “изгаря” на терена. Не му тежи мисълта за парите, които ще вземе или ще изпусне. Играе за кеф, играе с кеф и му се получава.
“Радвам се на футбола - разкрива в края на разговора. - С удоволствие бих поиграл и една година в чужбина. Ей така, да си почина от всичко. Ама кой ще ме вземе, търсят се млади играчи. Аз през лятото правя 34 г.”
Не се знае. Ако и пролетта е също толкова продуктивна, Божов може и да навакса изпуснатото с един сезон зад граница. Там ценят играчи, за които футболът е муза.

Назад>

Уеб Дизайн Xtreme Sutdio © Всички права запазени НКС 2014