Новини

+ Пълен размер

Позиция: Епопеята на слависткото безвремие

Авторът изразява само и единствено личната си позиция. Той не е член на Националния клуб на слависта и не е обвързан по никакъв начин с тази организация, нито говори от името на привържениците на “Славия”. Авторът е бивш репортер и журналист от редколегията на вестник “Славия” и активно подкрепя отбора както на домакинства, така и на гостувания вече 12 години поред...

Нищо ново под слънцето. Дори и на 100-годишнината си “Славия” е същият средняшки отбор, побеждаващ средняците и губещ от лидерите и аутсайдерите вече 17 години след титлата през 1996 година. Така ПФК “Славия 1913” АД си живурка в “златната среда” необезпокоявана от никого и нищо. Всеки сезон.

Безличното безразличие на играчите шампионат след шампионат отдръпна и малкото останали фенове, а празничното настроение бързо-бързо отлетя след поредния апатичен мач на футболистите в “бяло”.

Това далеч не е прецедент, но привръжениците на най-стария роден клуб вярваха в морала или, че такъв съществува поне през сезона, в която “белите” честват своя юбилей. Морал, който многократно бе потъпкван през годините от началото на 21 век. И надежда имаше: бляскаво тържество пред препълнена зала 1 на НДК, редица мероприятия, топлещи “бялото” сърце, убедителни слова от футболисти и деятели.

Сърцето обаче беше сковано още на 9 април. Един ден преди отбелязването на великата дата за големия български клуб “Славия” загуби от “Локомотив” (София) с 1:0. Всичко можеше да бъде в реда на нещата, ако това не се беше случило по “стандартния” за такъв тип мачове начин: слаба и безлична игра и гол в края, за да се даде глътка въздух на борещия се за оцеляване бездомен клуб.

След това: два полуфинални двубоя за Купата на България срещу отбор, който също за нищо не се бори в първенството и в класирането се намира там, където и “белия” клуб: т.нар. “златна среда”, която е нищо повече от “безлично безвремие” за всички, които се намират там; или най-малкотo за редовния пребиваващ: “Славия”. И така славистите загубиха двубоя с общ резултат 1:0 (0:0) без дори да отбележат гол. Без съдията да е виновен. Без сериозни положения с гол. Безразлично. Без разлика. Без.

Този полуфинал, чакан с такава надежда от “белия” фен, сложи точка на всичко славистко в днешната “Славия”. И всичко почна от начало. “Белите” решиха да почерпят за юбилея и така вторият отбор, който се облажи след столичните “железничари”, стана отборът от най-бедния регион в Европа: “Ботев” (Враца). Славистите майсторски загубиха с 1:2 на собствения си стадион, след като поведоха с 1:0. Пред по-малко от 150 зрители и без никаква славистка агитка. Това е съдбата на “Славия” в 100-годишния сезон. Това е резултатът от управлението на “белия” клуб в последните 20-ина години.

Какви са обаче фактите? Резултатът от мача с “Ботев” (Враца) бе “предвиден” от букмейкърите. Срещата масово бе изваждана от тиражите, а родният “Еврофутбол” я остави с условието, че... не можеше да се залага за победа на “Ботев”!?

Това далеч не става за първи път, но и този път няма да има последствия. Те по принцип тези неща са недоказуеми в България, а и “Славия” не е “Ювентус”, за да я извадят от “А” група... Едно такова нравствено прочистване в долните дивизии може би ще се отрази на вековния клуб, смятат някои от славистите в социалните мрежи.

И, за да не говоря празни приказки като настоящото ни ръководство, ще бъда директен: виновникът е един и неговото име е известно на всички. Мълчахме през целия сезон досега с идеята да уважим празника. Ръководството постигна целта си: изглежда, че поне до края на сезона на мачовете на “белия” отбор ще присъстват приятели и роднини и “бялата” тишина наистина ще властва. “Белите” ултраси обаче едва ли ще тръгнат да режат гредите на някоя врата или да копаят гроб в центъра на терена. Изглежда ръководството точно това търсеше: празни трибуни и спокойна бизнес среда за акционерно дружество “Славия”. Не и за футболния клуб със същото име.

Слависткият подход за протест тепърва предстои, както предстои и нов сезон. Славистите все още не са казали думата си. Те тепърва ще се надигат, за да защитят делото на дедите си и това, на което са отдали живота си.

И всичко това на фона на такава книга, като “Хрониките на “Славия”. Може би трябваше така да стане: книгата да бъде недостижимия репер за днешното безвремие, антологията и апогея, целта в спортно и нравствено отношение, към която “Славия” да се стреми след като е стигнала дъното.

Въпросът е обаче: това ли е дъното или има още накъде да се потъва? Скоро ще научим отговора.

Ангел ГЕОРГИЕВ