Архив Новини

януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
Kovas

Новини

в. "Славия" в аванс: Стефан Колев: „Винаги излизахме за победа”

25 юли 2010
Уважаеми читатели, продължаваме да ви срещаме с „белите” шампиони от 1996. Днес наш гост е капитанът на отбора Стефан Колев.

- През есента на 1995 година „белият” отбор играе в турнира на УЕФА с „Олимпиакос”. Твоите спомени от тези двубои?

- Двата състава бяхме равностойни. Получиха се оспорвани мачове, но това, което не ни достигна е международният опит. Когато се ходи на подготовка в чужбина и срещаш отбори от други страни се вижда какво е нивото ти. Трупа се опит, а и самочувствие. Защото играеш повече мачове с по-класни съперници. В началото на подготвителния период е по-добре да срещаш по-слаби отбори, дори български, но с приближаването на мачовете в Евротурнирите трябва да се премерват сили с далеч по-стойностни тимове. На нас това ни липсваше, което се отрази и на терена бяхме малко притеснени.

- За разлика от следващата година, когато играете като равен с прочутия „Реал” (Мадрид)...

- Тогава се получи един много здрав мач. Усещането да си на терена и срещу теб да е „Белият балет” е невероятно. То не може да се опише с думи. Това остава като спомен за цял живот и си щастлив, че си играл с „Реал” (Мадрид), защото мнозина други не могат да имат този шанс. Както и турнето ни в Бразилия. Хората са светлинни години пред нас. Жалкото е, че ние не искаме да се поучим от това, което те правят, а правим всичко на парче. Опитът, който натрупахме в тези мачове бе безценен.

- Същата тази 1996 година донася дългоочакваната радост за поколения слависти. Как би маркирал пътя към титлата?

- В началото тръгнахме колебливо, отдавам го може би на сработването. Но след всеки един мач синхронът между отделните линии бе все по-добър. Стара максима е, че футболист се става с мачове. Много добре се разбирахме и партнирахме на терена с Мариус Уруков, с Кирчо Качаманов, с Тони Димитров, който бе в зоната пред мен. Наско Сираков също много помогна за титлата. Бяхме страхотен колектив. Имахме си доверие. Знаехме кой къде е на терена, кой ще те подсигури. От всичко това добиваш и самочувствие. Винаги излизахме за победа. Никой не искаше да губи в този тим. На тренировка сме стигали едва ли не до бой за да спечели твоя отбор в даден спаринг.
- Как се почувства като първият славист вдигнал шампионския трофей след 53 годишно чакане?

- Какво е значението на това разбрах, когато след мача стотици непознати за мен фенове на „Славия” ме поздравяваха. А лично за мен усещането бе невероятно, защото за първи път в кариерата си вдигнах титлата като капитан.
Пълният текст на разговора може да намерите само в хартиения вариант на в. „Славия”
Назад>

Уеб Дизайн Xtreme Sutdio © Всички права запазени НКС 2014