Новини

Венцислав Стефанов: Нищо не може да ме откаже от “Славия”

28 November 2009
На заем от в."Труд". В днешния брой на най-високо тиражния роден вестник е поместено интервю на Динко Гоцев с Венцислав Стефанов, който ще отвори днес подаръци и ще гръмне шампанско за 60-годишен юбилей. За президента на “Славия” и празникът е в белите краски на отбора, който ръководи от 16 години. В навечерието на рождения си ден Стефанов пак е на стадиона и гледа критично тренировката на първия тим.

Ще има и мачове на деца и на юноши през уикенда, а началникът иска да гледа всичко. Ежедневието на “белия” шеф е на стадион “Славия”.

Пред “Труд” юбилярят си спомни за добрите и лошите мигове с футбола, за титлата от 1996 г., за приятелите и враговете, които най-популярната игра му е донесла.

- Колко от тези 60 години са с марка “футбол”, г-н Стефанов?

- Ами, кажи-речи всичките. Тук съм тренирал навремето, все съм си на стадиона. Последните шестнайсет години са отдадени изцяло на “Славия” като ръководител.

- Много радости, вероятно и много нерви. Кои са най-силните емоции?

- Голяма радост ми донесе титлата, първа за “Славия” от 53 години. Това може би е най-хубавият момент. Доставя ми удоволствие, че всички в клуба работят с пълни сили и дават всичко от себе си. Това е удовлетворение.

- Колко приятели и врагове ви донесе футболът?

- Приятели са ми всички, които са съмишленици. Тоест които дават пари за футбола. Врагове са тия, които гледат само да се облагодетелстват и да взимат от играта, без да са дали и стотинка за нея.

- Споменахте титлата от 1996 година. Тя остава един митичен момент във футбола ни, говори се какво ли не за онзи сезон. А и сякаш тогава се роди поне един голям ваш футболен враг...

- Истината е, че титлата на “Славия” е една от най-честните, спечелени от наш клуб в последните години. То така и отива на името и историята на “Славия”. Всеки може да си говори каквото иска, наслушал съм се на глупости. А ако визирате като мой враг Томас Лафчис - грешите. Аз продължавам да го уважавам, а и с него поддържаме нормални отношения. За титлата на “Славия” работихме здраво доста хора, а и подчертавам - основна заслуга има Наско Сираков. Без лидер като него на терена нямаше да успеем. Това е истината.

- Но сякаш отношенията ви със Сираков днес не са както в доброто старо време?

- Не са. Това е нещо лично, нещо, което си е между нас. Само ще кажа, че и аз, и той знаем причината.

- Ще стане ли пак “Славия” шампион?

- Ще стане! Надявам се още докато аз съм жив и се занимавам с клуба да го видим. Но когато това се случи, искам да имаме отбор. Искам да сме най-силни. Титла, постигната на всяка цена и с всички средства, не ме блазни, защото след нея идват много големи разочарования. Желая да станем шампиони с футболни средства.

- Защо напоследък по-често гледате децата и юношите, отколкото първия отбор?

- Да, тия, малките фарфалаци, ми носят най-голяма радост. Мъжкият отбор ми е голямата болка. Искам първият тим да бие винаги, защото феновете гледат и очакват най-много от тях. Те са върхът на пирамидата. И затова ми е много тежко при всяка загуба.

- Все още ли ви държи дълго ядът след поражение?

- Ооо, много. Много дълго ме държи. Колкото повече остарявам, толкова по-трудно преживявам загубите. От “Славия” имам няколко микроинфаркта, особено от няколко наши вратари през годините. Техни грешки бяха доста опасни за сърцето ми.

- Доста футболисти излязоха от “Славия” в чужбина. Няма ли да е по-добре Рангелов, Благо Георгиев и Янков да са в бяло и да се борят за титла тук?

- Сигурно ще е по-добре в идеалния свят. Но трябва да сме хора преди всичко. Важно е да мислим и за тях, за бъдещето им. Сигурен съм, че Митко Рангелов, Благо Георгиев и Чавдар Янков ще се върнат един ден тук. Защо именно с тях да не станем шампиони? Говоря ежедневно с Мартин Кушев, той винаги ще е добре дошъл също тук. Тези футболисти трябва да се развиват навън, така беше и преди - Христо Стоичков, Емил Костадинов и останалите станаха големи, защото излязоха в чужбина.

- Колко ви е взел футболът от личния живот?

- Много. Жена ми непрекъснато негодува заради ангажиментите ми. Но и тя разбира, че това не е някакво хоби или прищявка. Аз приемам “Славия” като свой дълг. И давам всичко за клуба. Имам щастието да срещам пълно разбиране от моя приятел и бизнес партньор Младен Михалев. Без него нищо не можем да постигнем.

- Как бихте описали с една дума хората, които дават пари за футбол в България?

- Първото, което ми идва наум, е “глупаци”. Но е много силна дума. “Наивници” вероятно е най-точното. Такива като нас са изчезващ вид, направо трябва да ни вкарат в Червената книга! Ако не ни пазят, тия деца (б.а. - сочи към съседното тренировъчно игрище с детска формация на “белите”)няма да са тук още дълго. Не ми се мисли и казва къде ще са и с какво биха се занимавали.

- Работили сте с много хора във футбола. Търпим ли развитие?

- Казвал съм и преди. В лицето на Борислав Михайлов имаме човек, който разполага с потенциал да промени много неща. Хора около него засега му пречат. С помощта и на държавата можем да вървим напред. В другите страни има стратегия за футбола, за спорта. И тук има хора, които са запретнали ръкави и помагат. Ето - Йордан Лечков в Сливен, Златко Живков, кметът на Монтана. Има такива хора. Но центрове като Плевен и Стара Загора загиват, това което става с “Берое”, е срамно. Пловдивските клубове също изчезват, което е недопустимо. Престъпление!

- Какво може да ви откаже от “Славия”?

- Нищо и никога! Когато един ден вече не мога физически да идвам на стадиона, ще гледам и ще се информирам с модерни технологии и пак ще съм с отбора.

- Не ви ли е тъжно, че стадионът продължава да е празен?

- “Славия” има страшно много фенове. Влизам в ресторанти, в офиси и ме срещат наши привърженици. Но те не са гамени и лумпени като някои други, които гледаме по телевизията в мачове на други отбори напоследък. Повечето и не идват по стадионите. Но нашите интелигентни поддръжници издават например вестник “Славия”, а наскоро излезе и много стойностна книга за европейските ни игри. Грижим се за историята и традициите на клуба.

- Пожелайте си нещо за юбилея?

- Пожелавам го на себе си и феновете на “Славия”: Искам пак да сме шампиони, искам да играем в Европа! Но не да се връщаме на летище София с голова разлика на нула, а да сме горди с представянето си. Там трябва да идем с готов отбор, достоен за името на добрата стара “Славия”.