Новини

Вестник „Славия” в аванс: „Атанас Киров: “Славия” си остава отборът в сърцето ми”

18 October 2010 Уважаеми читатели и в новия брой на в. „Славия”ви срещаме с един от героите на „белия” златен дубъл от 1996 година. Сега това е бързоногото крило на шампионския тим на „Славия” Атанас Киров. В паметта на всеки славист се е запечатил голът му във финала срещу „Левски” от 1 май 1996 година, естествено започваме разговора с това:

- За гола на финала си спомням, че в последния момент видях, че топката стига до мен. Защото не я очаквах. Топката беше доста трудна, но Сираков се пребори много мъжки за нея и с шпагат ми я подаде. И в последния момент с поемането я видях. Усетих, че единственият начин, за да отбележа е да я копна. Замахнах, че ще бия силно, вратарят Пламен Николов излезе и го прехвърлих в далечния ъгъл. Много се радвах, защото имах притеснения преди мача. Знаех, че залогът е много голям, защото „Славия” от 15 години не беше играла на финал. Имах и късмет, че ми дойде тази ситуация и че бях хладнокръвен да я отиграя правилно. Хубаво бе да усетя след гола как почти всички млъкнаха на стадиона. Левскарите по трибуните бяха доста повече от нашите фенове, но тогава се умълчаха и само „бялата” агитка се чуваше!
- Освен победния ти гол, какво друго си спомняш от финалния мач за купата с „Левски”?

- Всеки, който е гледал финала, е видял, че ги надиграхме по всички показатели и им запушихме устата. Хората, които разбират от футбол, сетне признаха категорично, че сме били по-добрият отбор на терена. Единствено ме е яд, че Лафчис омаловажи нашия труд, след като извади отбора си и не ни връчиха купата още на терена. Аз съм сигурен, че сетне той е съжалявал за тази си постъпка, защото тя дойде в момент, когато „сините” ни притискаха, а и формалният повод за това бе един незначителен спорен момент в средата на терена. Който по никакъв начин не може да повлияе на резултата. До края имаше още не малко минути и „Левски” можеха да ни изравнят или бият, или да се отиде на дузпи. Колко е един гол аванс, нищо. Не са, да кажем пет гола. Макар, че до този момент трябваше да водим поне с три гола. Само през първата част Зоран Ристич изтърва два пъти сам срещу вратаря. Единият път му я дадох в коридор, другият Наско Сираков го изведе.