Архив Новини

януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
Kovas

Новини

Вестник „Славия” в аванс: „Атанас Киров: “Славия” си остава отборът в сърцето ми”

18 октомври 2010 Уважаеми читатели и в новия брой на в. „Славия”ви срещаме с един от героите на „белия” златен дубъл от 1996 година. Сега това е бързоногото крило на шампионския тим на „Славия” Атанас Киров. В паметта на всеки славист се е запечатил голът му във финала срещу „Левски” от 1 май 1996 година, естествено започваме разговора с това:

- За гола на финала си спомням, че в последния момент видях, че топката стига до мен. Защото не я очаквах. Топката беше доста трудна, но Сираков се пребори много мъжки за нея и с шпагат ми я подаде. И в последния момент с поемането я видях. Усетих, че единственият начин, за да отбележа е да я копна. Замахнах, че ще бия силно, вратарят Пламен Николов излезе и го прехвърлих в далечния ъгъл. Много се радвах, защото имах притеснения преди мача. Знаех, че залогът е много голям, защото „Славия” от 15 години не беше играла на финал. Имах и късмет, че ми дойде тази ситуация и че бях хладнокръвен да я отиграя правилно. Хубаво бе да усетя след гола как почти всички млъкнаха на стадиона. Левскарите по трибуните бяха доста повече от нашите фенове, но тогава се умълчаха и само „бялата” агитка се чуваше!
- Освен победния ти гол, какво друго си спомняш от финалния мач за купата с „Левски”?

- Всеки, който е гледал финала, е видял, че ги надиграхме по всички показатели и им запушихме устата. Хората, които разбират от футбол, сетне признаха категорично, че сме били по-добрият отбор на терена. Единствено ме е яд, че Лафчис омаловажи нашия труд, след като извади отбора си и не ни връчиха купата още на терена. Аз съм сигурен, че сетне той е съжалявал за тази си постъпка, защото тя дойде в момент, когато „сините” ни притискаха, а и формалният повод за това бе един незначителен спорен момент в средата на терена. Който по никакъв начин не може да повлияе на резултата. До края имаше още не малко минути и „Левски” можеха да ни изравнят или бият, или да се отиде на дузпи. Колко е един гол аванс, нищо. Не са, да кажем пет гола. Макар, че до този момент трябваше да водим поне с три гола. Само през първата част Зоран Ристич изтърва два пъти сам срещу вратаря. Единият път му я дадох в коридор, другият Наско Сираков го изведе.
Назад>

Уеб Дизайн Xtreme Sutdio © Всички права запазени НКС 2014