Архив Новини

януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
Kovas

Новини

Вестник „Славия” в аванс: Гадният футбол с име „Черно море”

19 октомври 2010
Ако в България днес има завършени футболни гадняри, то това е всичко, което се случва на домакинските мачове на „Черно море”. Първо – такъв терен не трябва да получи лиценз дори за селските групи. Нивата, по която тук-там се виждат стръкчета трева, става за всичко друго, но не и за футбол от професионалната ни дивизия.

Второ – всеки, който тръгва да играе срещу „Черно море” във Варна, знае че отива на футболно заколение. В преносния и в буквалния смисъл. Играчите на съперника половината от мача са във въздуха под благия поглед на съдиите. Които много добре знаят кой държи не само цялата ни черноморска столица, но и Българския футболен съюз.
Трето – опиташ ли се да направиш нещо в отговор също попадаш под теслите на съперника и на реферите.

И четвърто – накрая наглеците от треньорската скамейка на домакините вдигат рамене пред цяла България, като казват, че не коментират съдиите и се радват на победата си...

Ето това се случи и на „Черно море” – „Славия” (3:2), а победата на варненци няма как да не влезе като гаднярски успех № 1 на домакините досега в първенството.

Цяла седмица в навечерието на мача Съдийската комисия на БФС се чудеше как да се извини и да се подложи на обидените домакини от свирките срещу тях в полза на „Левски”. И сега цялата футболна власт в България сякаш се бе мобилизирала да добута „Черно море” до успеха срещу „Славия”. Без с всичко това да загърбваме грешките на славистите. Но за тях – после. И въпреки тях „белите” заслужаваха най-малкото да спечелят поне точка на нивата „Тича”, която гордо носи името футболен терен... Но по тези футболни ширини пасторалните картинки са традиция – родени като туристическо дружество „Река Тича” някак е в реда на нещата домакините да се върнат и през ХХІ век към корените си с терен, който между мачовете може да служи и за селскостопанска дейност. Тя няма да го направи по-лош и по-неравен...

Та – цяла България видя как Танко Дяков игра като волейболист два пъти в наказателното си поле – по веднъж през първото и през второто полувреме. Но съдията Георги Йорданов не събра кураж да свирне поне един път и да посочи бялата точка. Както се правеше на разсеян докато разярените домакини влизаха с месарски шпагати в краката на столичани. Направи се на мъж само когато нямаше как да не покаже картони – Адемар държеше няколко секунди Галин Иванов за рамото, славистът опита да се освободи и размаха опасно лакти. В отговор „морякът” го взе на абордаж и му удари една глава. Силиците на рефера стигнаха да даде соломоновски по един червен картон, после извади още един на славистите...

Йорданов не видя и фаула на домакините преди втория гол, не даде още куп картони на варненци, но за сметка на това ги показа на славистите.

Е, как да не си убеден в тази ситуация, че в действията на съдията имаше явна умисъл и стремеж да изтика „Черно море” до победата? Успя да го направи.

Гьонсуратлъкът на домакините продължи и след мача, когато треньорът им се направи на луд, видя ръцете на Дяков на повторенията, но предъвка всичко и каза вицовато, че в този мач неговият отбор трябвало да победи с 3-4 гола разлика... Не стана ясно дали е гледал мача въобще, защото без храбрия съдия и при грешките на славистите резултатът би трябвало да е с обратен знак. За тези, които уважават фактите и истината. Другото е гаднярщина. И пак за фактите и историята. Миналата есен славистите стигнаха до хикса във Варна в последните секунди. Тогавашният шеф на футболната темида варненецът Димо Момиров се изцепи, че „Славия” не може да изравнява на „Черно море” в продължението на мача?! Защо?! Нима това не е напълно нормален процес от играта? Отговорът се крие явно другаде.

Иначе „Славия” за кой ли път допусна бърз гол и отново при неразчетено излизане на вратаря Стефано Кунчев. После получи голове отново през центъра на отбраната, където зееха огромни дупки (и пак, и пак, и пак...). Странно защо на терен като този Емил Велев не пусна много по-рано биткаджиите Николай Дюлгеров и Николай Божов вместо Стефан Киков и по-деликатния футболист Тодор Колев... Но пак да повторим – дори и в тази ситуация „Славия” заслужаваше поне точка, ако съдията не бе толкова безочлив във всеотдайната си подкрепа към „моряците”. Подобна, но по-префинена тесла, със сигурност чака славистите и в Ловеч, и срещу „Локомотив” (София) – да припомняме ли как преди година Антон Генов не видя хващането на Георги Марков с ръце на крака на славист в наказателното поле и то в последната минута на мача?

Всъщност – във Варна имаше един светъл лъч. Той дойде от трибуните, които освиркваха своите любимци, изявата им и поискаха оставката на същия този треньор, който стахановски вярваше, че отборът му трябвало да бие с 3-4 гола...
Екип на в. „Славия”
Назад>

Уеб Дизайн Xtreme Sutdio © Всички права запазени НКС 2014