Новини
Вестник „Славия” в аванс: Гадният футбол с име „Черно море”
19 October 2010Ако в България днес има завършени футболни гадняри, то това е всичко, което се случва на домакинските мачове на „Черно море”. Първо – такъв терен не трябва да получи лиценз дори за селските групи. Нивата, по която тук-там се виждат стръкчета трева, става за всичко друго, но не и за футбол от професионалната ни дивизия.
Второ – всеки, който тръгва да играе срещу „Черно море” във Варна, знае че отива на футболно заколение. В преносния и в буквалния смисъл. Играчите на съперника половината от мача са във въздуха под благия поглед на съдиите. Които много добре знаят кой държи не само цялата ни черноморска столица, но и Българския футболен съюз. Трето – опиташ ли се да направиш нещо в отговор също попадаш под теслите на съперника и на реферите.
И четвърто – накрая наглеците от треньорската скамейка на домакините вдигат рамене пред цяла България, като казват, че не коментират съдиите и се радват на победата си...
Ето това се случи и на „Черно море” – „Славия” (3:2), а победата на варненци няма как да не влезе като гаднярски успех № 1 на домакините досега в първенството.
Цяла седмица в навечерието на мача Съдийската комисия на БФС се чудеше как да се извини и да се подложи на обидените домакини от свирките срещу тях в полза на „Левски”. И сега цялата футболна власт в България сякаш се бе мобилизирала да добута „Черно море” до успеха срещу „Славия”. Без с всичко това да загърбваме грешките на славистите. Но за тях – после. И въпреки тях „белите” заслужаваха най-малкото да спечелят поне точка на нивата „Тича”, която гордо носи името футболен терен... Но по тези футболни ширини пасторалните картинки са традиция – родени като туристическо дружество „Река Тича” някак е в реда на нещата домакините да се върнат и през ХХІ век към корените си с терен, който между мачовете може да служи и за селскостопанска дейност. Тя няма да го направи по-лош и по-неравен...
Та – цяла България видя как Танко Дяков игра като волейболист два пъти в наказателното си поле – по веднъж през първото и през второто полувреме. Но съдията Георги Йорданов не събра кураж да свирне поне един път и да посочи бялата точка. Както се правеше на разсеян докато разярените домакини влизаха с месарски шпагати в краката на столичани. Направи се на мъж само когато нямаше как да не покаже картони – Адемар държеше няколко секунди Галин Иванов за рамото, славистът опита да се освободи и размаха опасно лакти. В отговор „морякът” го взе на абордаж и му удари една глава. Силиците на рефера стигнаха да даде соломоновски по един червен картон, после извади още един на славистите...
Йорданов не видя и фаула на домакините преди втория гол, не даде още куп картони на варненци, но за сметка на това ги показа на славистите.
Е, как да не си убеден в тази ситуация, че в действията на съдията имаше явна умисъл и стремеж да изтика „Черно море” до победата? Успя да го направи.
Гьонсуратлъкът на домакините продължи и след мача, когато треньорът им се направи на луд, видя ръцете на Дяков на повторенията, но предъвка всичко и каза вицовато, че в този мач неговият отбор трябвало да победи с 3-4 гола разлика... Не стана ясно дали е гледал мача въобще, защото без храбрия съдия и при грешките на славистите резултатът би трябвало да е с обратен знак. За тези, които уважават фактите и истината. Другото е гаднярщина. И пак за фактите и историята. Миналата есен славистите стигнаха до хикса във Варна в последните секунди. Тогавашният шеф на футболната темида варненецът Димо Момиров се изцепи, че „Славия” не може да изравнява на „Черно море” в продължението на мача?! Защо?! Нима това не е напълно нормален процес от играта? Отговорът се крие явно другаде.
Иначе „Славия” за кой ли път допусна бърз гол и отново при неразчетено излизане на вратаря Стефано Кунчев. После получи голове отново през центъра на отбраната, където зееха огромни дупки (и пак, и пак, и пак...). Странно защо на терен като този Емил Велев не пусна много по-рано биткаджиите Николай Дюлгеров и Николай Божов вместо Стефан Киков и по-деликатния футболист Тодор Колев... Но пак да повторим – дори и в тази ситуация „Славия” заслужаваше поне точка, ако съдията не бе толкова безочлив във всеотдайната си подкрепа към „моряците”. Подобна, но по-префинена тесла, със сигурност чака славистите и в Ловеч, и срещу „Локомотив” (София) – да припомняме ли как преди година Антон Генов не видя хващането на Георги Марков с ръце на крака на славист в наказателното поле и то в последната минута на мача?
Всъщност – във Варна имаше един светъл лъч. Той дойде от трибуните, които освиркваха своите любимци, изявата им и поискаха оставката на същия този треньор, който стахановски вярваше, че отборът му трябвало да бие с 3-4 гола... Екип на в. „Славия”