Новини

Вестник „Славия” в аванс: Мариус Уруков: „Другите се страхуваха от „Славия”

14 September 2010
Уважаеми читатели и в този брой на в. „Славия” продължаваме да ви срещаме с „белите” шампиони от 1996. Този път ви представяме един от стълбовете в славистката отбрана Мариус Уруков:

- Какви са твоите спомени от шампионския сезон на „Славия”?

- Преди началото на това първенство никой не беше и помислял за атака на титлата. И едно от най-хубавите неща в „Славия”, когато съм бил е, че никога не сме си поставяли крайни цели. Това дава възможност да работиш в една по-спокойна атмосфера, за разлика от други клубове. Но, когато се получи една дълга наша серия през есента, не че играехме толкова добре, но бяхме без загуба, редувахме равни и победи, се появи усещането, че можем да направим нещо голямо. Личеше си, че трудно могат да ни вкарат гол, а знаеш, че като не получиш, няма как да загубиш. Един отбор върви напред, когато има здрава защита. Изключения са състави като „Барселона”, които могат да пуснат два-три гола, а да вкарат пет. Колко са отборите в света, които имат играч като Меси. При нас в онзи сезон, беше почти невъзможно да ни се вкара гол и работата беше да отбележим едно попадение и мачът е спечелен.

- Вашият отбор винаги излизаше с чест след дерби мачовете. На какво го отдаваш?

- Какво има да се притеснявам аз преди мач с ЦСКА, да речем. Нали съм играл там и те не могат да ме изненадат с нищо, от какво да се страхувам тогава?! Същото е положението и с Кирил Качаманов, Антон Димитров, Петър Цветанов, Стефан Колев. Наско Сираков и Здравко Здравков пък са играли на „Герена”, просто нямаше как да се плашим от тези двубои. Отделно от това голяма част от титулярите сме били вече шампиони. Имаме и опит в евротурнирите, и всичко това ни даваше самочувствие в дербитата. И не на последно място нашият отбор играеше добре, и тактически правилно за да извлече максимума от един мач. Както, когато победихме „Левски” с 3:0 за купата, след като в първия мач бяхме паднали с 0:2. Нямахме респект от никой, по-скоро другите се страхуваха от „Славия”.

- Феновете на „белите” те помнят като най-резултатния защитник на тима...

- Нерядко, когато се запечеше мачът, както се казва, се включвах напред, особено при корнери. Доста често бележех. Спомням си как с мой гол донесох победата с 2:1 срещу „Пирин” през пролетта на 1995 година. Или попадението ми за 1:0 срещу „Нефтохимик” за купата през 1998. Тогава ги отстранихме с 2:0, но този гол бе много важен. На стадион „Славия” в този мач имаше 12-13 000 зрители. Но за тези мои включвания напред, бе много важно и подсигуряването, което ми правеха колегите в защита Качаманов и Ацаров. Защото като отида напред съм спокоен, че те ще покрият зоната ми, дори да не се върна навреме.
Пълното интервю може да намерите само в хартиения вариант на в. „Славия”.