Новини

Вили, гледай си отбора, а не публиката!

09 April 2010
“Не мога да мразя това, което силно обичам”, написа един истински славист във форума на сайта на НКС в навечерието на мача с “Миньор”. “Нашата публика ни замеряше, през цялото време не ни поздравиха. Такава подкрепа не искам, да си стоят пред телевизора”, каза Вили Вуцов след победата с 1:0 над перничани.

Логичният въпрос обаче е какво направи “Славия” и какво направи Вуцов в Етрополе? Защото тогава над 250 слависти сториха нещо, което не се е случвало при гостуване на любимците им от 14 години. За последно толкова мощно скандиране “Славия, Славия” се чу навън при мача срещу “Левски” в Кюстендил през пролетта на 1996-а. Победа тогава правеше “Славия” шампион, а равенството отложи празника със седмица. Сега в Етрополе, се повтори същото, поне на трибуните. Въпреки работния ден "бялата" агитка се събра и даде на любимците си фантастична подкрепа. Срещу което получи отворена рана в сърцето, която още кърви.
Схващате ли разликата, г-н Вуцов? Да, абсолютен факт е, че в Етрополе и след това част от най-буйните глави в бялата публика направиха неща, които не подхождат на слависткия манталитет и възпитание. Опитаха да съборят оградата на стадиона, счупиха стъкло на автобуса, после го нашариха с надписи. Двете фракции на фенклуба излязоха със силна и правдива декларация, обидите в която обаче тушираха верните изводи и контрастираха с възпитания начин на комуникация, налаган от десетилетия в “Славия”.

Все неща, трудно приемливи в “Славия”, но съвсем лесно обясними с целия низ от провали, които публиката на “белите” трябваше да преглътне в последните десетина години, че и повече. Дори ние, във в. “Славия”, дълго обсъждахме дали да публикуваме декларацията и накрая тя все пак намери място на страниците заради важността й. Но се разграничихме от много грубия й език.

Президентът на клуба Венцислав Стефанов този път даде урок по премерено поведение – след срама в Етрополе светкавично изпрати обръщение към феновете, в което им благодари за подкрепата. И уточни, че не им се сърди за нищо, случило се след двубоя.

Тук нещата би трябвало да приключат. Но не се случи така. Много запалянковци резонно не отидоха на “Българска армия”, въпреки че “не могат да мразят това, което обичат много силно”. Други пък въпреки наистина добрата изява на футболистите и ценната победа срещу пряк конкурент за място в челото, отново бяха по-негативно настроени от допустимото. Както се казва – нонсенс по славистки. За да се излезе от който първата крачка трябва да бъде направена от по-зрелия и по-опитния. Ясно е, че ръката трябва да бъде подадена от футболистите, от треньора им и от клубното ръководство. И феновете да я приемат заради бъдещето. Както винаги е било.

Играчите направиха това, което се искаше от тях на този етап – победиха “Миньор” с хубава игра. Клубното ръководство в лицето на Стефанов също направи своето с полунощното обръщение на Стефанов в опит да успокои обстановката по трибуните. И вместо този процес да продължи, независимо от случките на “Българска армия”, треньорът Вуцов реши безумно да доразпали огъня. Като прибързано и необмислено обяви, че не ги иска с такива подкрепа на стадиона. А иска ли подкрепа като тази в Етрополе? Какво стана след като я получи?

Но и феновете, колкото и невъздържани да са някои от тях понякога, не искат позор като този в Етрополе. Който трудно, ама много трудно се преглъща, г-н Вуцов. И се измива не с една победа, а с поредица от силни игри. Но не заради спрените пари в отбора, както обяви Стефанов, а заради честта на бялата фланелка, потъпкана много яко в калта на Етрополския Балкан. Какво трябва да се случи сега? Напрежението да продължи да натяга обстановката около отбора, или да има успокояване в името на все още съществуващия реален шанс за атака на европейските турнири? Между другото – за първи път тази пролет “Славия” подаде документи за лицензиране за участие в Европа, откакто я има тази процедура.

Още повече, че всичката тази каша се случва в навечерието на две важни домакинства, също срещу много сериозни съперници – “Литекс” и “Черно море”. В които може да се очакват и съдийски удари срещу “Славия”. Затова с оглед пълната мобилизация на силите преди тях и ясно заявеното на терена желание от футболистите за добра изява, проличало при победата срещу “Миньор”, е необходимо да се случат най-малкото две неща.

Първо - публиката да подкрепи срещу “Литекс” любимата си “Славия” и да го направи с ясното съзнание, че “не може да мрази това, което обича толкова много”. Второ – преди това Вили Вуцов много бързо да намери начин да се извини на всички, които носят “Славия” в сърцето и душата си. Независимо от поведението на някои от тях – и те са слависти, и то много искрени и запалени. Да се извини за думите си след мача с перничани и да се извини заради срама и изпуснатия невероятен шанс да бъде спечелена Купата на България в Етрополе.
Само, ако всичко това стане отборът ще съумее да излезе срещу “Литекс” максимално концентриран и боеспособен и ще получи от трибуните подкрепа в аванс. Защото няма футболна публика в света, която да не дава рамо на любимците си, виждайки че те се раздават за честта на отбора. Може и да не спечелят, но да играят като истински мъже. Такива, каквито всички слависти искат да виждат да носят свещените бели екипи! Николай КРЪСТЕВ